За селото

Крушовица, Врачански окръг е едно от големите села в равнината. Разположено е по двата бряга на река Скът. Западно от него минава шосето Враца-Оряхово, а през селото теснолинейката Червен бряг – Оряхово /спряна през септември 2002     г./.Крушовица има обширно землище с плодородна льосова и черноземна почва. Днешното Крушовица се състои от две части- старо и ново село. Старата му част е пръсната по десния бряг на реката и склоновете на високия хълм, който се издига на юг. На това място то съществува от незапомнени времена и тук е протекла неговата многовековна история. Старата част на селото е откъсната от главните пътища. Голяма част от къщите са разположени по висок склон,който е обърнат на север. Мястото тук е тясно и неравно, което не дава възможност за планиране и благоустрояване на селището. В края на миналия век Крушовица бързо нараства числено,а мястото на старото село се оказва неблагоприятно и недостатъчно за разширяване. Поради това в началото на нашия век Крушовчани започнаха постепенно да се изселват отсам реката и така възникна новата част на селото.

   Първите крушовчани, които се заселват от новата част на селото са: Начо Н.Кросов, Стоян Н. Цоцин, Станкул Кънчев, Лачо Динколов, Пано Велчов и Пело Петрешков. В 1913 г.се прави планът на новото село и се раздават първите планирани дворове. Няколко години след това Никола Христов Попов, Георги Денчев, Тодор Великов и Стамен Германов си построяват в новото село и по-солидни къщи. В 1926 г. се завършва строежът на теснолинейката и в тази година през новата част на Крушовица минават първите редовни влакове. След 1944 г. се прави разширение на плана и преселването на новата част на селото става масово. Днес новата част на Крушовица е оформена като едно хубаво планирано село с прави улици и стотици нови къщи,разположени  на равно място с лек наклон на юг. В последните години тук се построи красиво Читалище, Здравен дом, ново Основно Училище, Триетажна сграда за битови услуги /ТПК /. Тук се намират административните сгради и други учреждения на Крушовица макар, че в сградата на селото все още живеят значителен брой Крушовчани.

    Нашите археологически проучвания показват, че преди повече от шест хиляди години в землището на днешното село Крушовица са живели хора. Те се установили на височината Чуката, наричана още Бурванска могила и тук направили свое селище. Тази височина се намира на около 1 км югозападно от днешното село и представлява естествено възвишение, оградено от три страни с водите на река Скът. Откъм юг, запад и север Чуката е природно защитена от стръмни скалисти склонове, високи до 30 м, а на изток е отделена от съседния скалист масив посредством дълбока седловина. Отгоре Чуката е равна елипсовидна тераса с лек наклон на север. На тази естествено укрепена височина първите обитатели са строили своите жилища. Те са имали правоъгълна форма с дължина до 5 м и ширина около 4 м. Стените им са изграждани от забити в земята колове, преплетени с пръти,които са били измазвани отвътре и от вън с дебел слой глина. Входовете на тези жилища са били обърнати обикновено на юг. В единия ъгъл в дъното на жилището се намирала пещта, мястото на домашната мелница и различни по форма и големина съдове на храната. В противоположния ъгъл е било мястото за спане. Освен това в жилището се е помещавал вертикален тъкачен стан и различни по форма и предназначение сечива от кремък, камък и кост. На определено място в жилището се пазели глинени идоли и различни култови предмети, почитани от суеверни първобитни хора.

   Без да подозират, че тук има следи от първобитно обиталище, до преди години Крушовчани вадеха камъни от Чуката и по този начин сега е унищожено около две трети от селището. При вадене на камъни работниците са намирали тук много късове от глинени съдове, части от каменни бойни чукове-брадви и различни други предмети, които за съжаление не са запазени. Преди няколко години в западната част на това селище бе разкрито едно жилище, което можехме да разчистим. Върху пода на това жилище намерихме натрошени глинени съдове, между които и няколко почти здрави глинени съдове с интересна форма и две глинени фигурки на животни, които безспорно са имали култово предназначение. Материалите намерени на Чуката ни показват, че тук е имало едно укрепено праисторическо селище, което е съществувало в края на каменно – медната епоха – IV-то хилядолетие пр. н. е. Останките от подобни праисторически селища от същата епоха се намират на Тепето при с. Криводол, на височината на Чуката с. Галатин, на Данева могила при с. Софрониево, върху Гральова могила до Букьовци и на още десетки други места във Врачанско, Михайловградско и Видинско. Обитателите на тези селища са имали за основен поминък мотичното земеделие, а също така скотовъдството и ловът на диви животни. По всичко личи, че отделните родове и племена са враждували помежду си. Това ги е принудило през края на каменно – медната епоха да се заселват на високи, труднодостъпни места, които допълнително са укрепявали с плет или стена от ломени камъни и глина. Културата създадена в този тип укрепени селища е известна в науката под името култура Криводол. Тази култура изчезва от нашите земи с преустановяване на живота в укрепените селища от края на каменно – медната епоха.

     В началото на бронзовата епоха по нашите земи се настаняват за дълго време нови племена, известни под общото име Траки. В околностите на Крушовица Траките са живели на няколко места през различни периоди на бронзовата и желязната епохи. Останките на най-ранното тракийско селище се намира на около 3 км югоизточно от селото, в месността „Над ушите”. Тук Тодор Цв. Станкулов след оран е намерил асковидна глинена чаша с една дръжка косо отрязано устие. У нас този тип чаши датира от началото на бронзовата епоха – III – то хил. пр. н. е. След обхождане на местността „Над ушите” и околността северозападно от нея, можахме да намерим десетки късове от натрошени глинени съдове, които са от същата епоха. Тук Пано Н. Василев е намерил още една подобна глинена чаша, която предаде за сбирките на Окръжния музей. От казаното до тук е ясно,че в тази местност преди пет хилядолетия е имало тракийско селище и неговото бъдещо проучване ще даде на науката обилен материал за най-ранния период от живота на Траките по нашите земи.

   Към края на бронзовата епоха-II-то хилядолетие пр. н. е., Траките са основали селище на мястото,където е сега новото село Крушовица. Гробището на Траките от това време е било около новия Читалищен дом. Когато се строеше Читалището и подравняваше двора му, тук бяха разкопани повече от двадесет тракийски гроба. Заедно с костите на погребаните се намериха интересни по форма глинени съдове, които Крушовчанката Пенка Цв. Кьосовска внимателно извади от земята и също така предаде за сбирките на Окръжния музей. Едни от тези съдове имат по една дръжка и леко скосено устие. Други от съдовете са снабдени с две вертикални дръжки,които излизат високо над устието. Разкриването на тези тракийски погребения и запазването на материалите намерени в тях, е значителен принос за науката.

   През време на старата желязна епоха (XII – VI век пр. н. е) тракийско селище е имало в източната част на старото Крушовица. Около чешмата да Училището и на разни места из дворовете са намирани глинени съдове и бронзови гривни, които са характерни за ранния период на желязната епоха.

  В края на втория период на желязната епоха (II – I век пр. н. е.) траките отново са обитавали мястото, където е сега новото село Крушовица. Това тракийско селище се простира на една доста голяма площ и неговите останки се разкриват при изкопи за жилища и на канали по цялата територия на новото Крушовица. За съжаление не всички разкрити материали са запазени от намервачите. Малцина от тях разбират колко е голямо значението на тези непотребни на глед неща, изровени от земята и колко много светлина ще хвърлят те върху този слабо проучен и изследван период от живота на нашите траки. Запазените и предадените в музея глинени съдове,въоръжение и накити, намерени в останките на това голямо тракийско селище, свидетелстват не само за високия напредък в културата на неговите обитатели, но също така и за някои страни от техния бит и обичай. Интересни са например погребалните обичаи на траките от късножелязната епоха, наблюдавани при разкрити погребения около Крушовица. В няколко двора в новото село бяха изкопани от дълбочина до 0,50 м глинени съдове, които се оказаха пълни с пепел и недогорели човешки кости, а заедно с това и различни бронзови накити. По всичко изглежда, че мъртвият в такива случаи е бил изгарян при особен ритуал, след което останките му са събрани в глинен съд и заровени в земята. В същото време траките са погребвали своите знатни, като над извършеното погребение са издигали могила. Такива тракийски надгробни могили има и на много места из землището на Крушовица. Това са Варна могила, Батова могила, Викьова могила, могилата при Момин дол, Семковските могили, Бъзовишките могили, Татарската могила, Драголовите могили и Кънчовата могила на местността Преслъпа. С тревога трябва да отбележим, че всичките тези могили се орат ежегодно с тракторен плуг и в близките години са обречени на пълно заравняне, така както вече се заравниха могилите над местността Пчелинските лозя и тези по Бъзовички гред. Необходимо е да се спре орането на могилите и те да бъдат запазени като неми свидетели от многовековната история на Траките.

   И така, намерените материали ни показват, че през различните периоди на бронзовата и желязната епохи Траките в околностите на днешна Крушовица са живели на различни места, напускали са едно селище,основали са друго или след време са се завръщали отново на старото си селище. Тези промени се дължат както на развитието на тяхната икономика и обществени отношения, така и на честите нападения на други племена отвън.

   През втората желязна епоха тракийските племена от нашия край са известни с името Трибали. Те са били изживели напълно родовия строй и в тяхното общество се създава имуществено неравенство. Обособява се имотна класа родово племенната и военната аристокрация. Общественото развитие на трибалите ги довежда до създаването на държавна организация. Старите автори разказват, че Трибалите са били свободолюбиви, независими и войнствените племена.В 424 г. пр. н. е. земята на трибалите била нападната от войските на Ситалк, царят на одрисите /тракийски племена живели в днешна Югоизточна България/ , но походът му завършил безуспешно. В една битка с Трибалите войските му били разбити, а сам той загинал в боя. Диодор пък разказва, че в 376 г. пр. н. е. Трибалите притиснати от недостиг на храна, предприели масов поход на юг. Бидейки повече от 30 хиляди, те нападнали земята на абдерците /развалините на Абдера са при днешния Булустра на Бяло море/, като взели оттам голяма плячка. Страбон бележи, че в 335 г. пр. н. е. Трибалите били нападнати от Александър Македонски (356 – 323 г.пр.н.е.). Отбраната се ръководела от Трибалския цар Сирм.Александър Македонски не успял да подчини Трибалите, въпреки своето желание да си осигури здрав тил, преди да предприеме знаменития си поход на Изток. В 280 г. пр. н. е. една келтска орда под водачеството на Кертерия тръгнала против Трибалите, но не успяла да им наложи своето господство. Вероятно при нахлуването на келтите е било заровено и съкровището от сребърни монети в м. Преслъпа – северно от Крушовица. Това съкровище беше намерено след орган съвсем случайно от крушовчанина Йордан Нинов през 1958 г. Намервачът ни показа само десетина броя от монетите. Те са сребърни тетадрахми и драхми от македонския цар Филип II и сина му Александър. Върху лицевата страна на монетите от Филип II е изобразена главата на бога Зевс, а на обратната – конник с палмова вейка и надпис на старогръцки „Филипой”. Върху лицевата страна на монетите от Александър Македонски е гравирана главата на Херкулес с лъвската кожа, а на опакото – Зевс седнал на трон с орел на ръката и надпис на старогръцки „Александрой”.

   През 29 / 28 г. пр. н. е. римският пълководец Лициний Крас, под претекст, че ще нападне племето бастарни оттатък Дунава, нахлул с войските си в земите на Трибалите и опустошил стотици селища. Това събитие е засвидетелствувано от друго монетно съкровище, намерено също при оран през 1928 г. от крушовчанина Петко Д. Дамянов в местността – над Бъзовишки гред . Били са повече от 200 броя сребърни римски монети на Римската република, сечени през II – I век пр.н.е. Върху лицевата страна на тези монети са гравирани различни римски божества (Рома, Янус, Церера, Хелиус и др.), а на обратната – колесница, запрегната с два или четири коня, в които стои Виктория с палмова клонка в ръка или Юпитер и др. Както е известно в историята, в първия век от нашата ера тракийските племена и земите им са били изцяло завладени от римската робовладелческа държава и престояли под робство повече от пет века. По време на римското господство на Балканите траките изгубили своя език и народност.

   През периода на римското владичество в района на днешното Крушовица е имало тракийски селища на няколко места. Останките на най-значителното от тях са м. Бреста. Тази местност се намира в североизточната окрайнина на новото село и върху част от нея са направени постройките на кооперативния двор. Бреста е продълговата височинка, оградена от изток и север с водите на р. Скът. В северната и част има голям сладководен извор. При изтопи за стопански постройки тук се разкриха основи на жилища, зидани от камък и тухли, споявани с хоросан. При изкопи за силажни ями се откриха десетки погребения, глинени съдове и римски монети от II и III в. Като обръщал за лозе в двора си Васил Ст. Цоцин разкрил основите на голяма сграда. Освен зидове, градени с камък, тухли и хоросан, той и намерил късове от покривен материал, глинени съдове и бронзови монети.

   Развалини на селище от същата епоха се намират в м. Бъзович на около 4 км източно от Крушовица. Тази местност сега представлява продълговат сух дол. Левият му склон се вдава амфитеатрално на юг, където има силен извор с хубава студена вода, наречен Бъзовишко езеро. Над извора личат развалини от десетки жилища – главно камъни, тухли, покривен материал и късове от натрошени глинени съдове. През пролетта на 1959 г. при изкопи на малко язовирче под Бъзовишкото езеро, Петко В. Петков и Петко Т. Диловски, намерили глинен съд с повече от 1000 броя медни римски монети, които разхвърляли из пръста,понеже сметнали за малоценни. От тези монети можахме да съберем само 44 броя и въпреки, че не са от благороден метал те дават интересни сведения за съдбата на селото при Бъзович. Тези монети са от времето на римския император  Валентиниан I ( 367 – 375 г.) и са сечени в монетарниците на градовете Константинопол, Тесалоник, Сисция, Аквилея, Кизик и Никомедия. Историята ни сочи, че през това време в Балканските предели на Римската империя за втори път нахлуват готски племена, които след известен престой вдигнали въстание, а в 378 г. между тях и римската войска станала голяма битка при Адрианопол ( Одрин ), където Римската войска била разбита, а императорът Валент бил убит. Тези метежни събития ще да са принудили собственикът на гореописаните бронзови монети да зарови своето съкровище в земята, а по същото време ще да е било опустошено и обезлюдено селището при Бъзовишкото езеро.

   При риголване на лозе в м. Тръстеника – на 2,5 км югозападно от Крушовица, през 1958 г. се разкриха останките от друго късноримско селище. Тук тракторният плуг извади на повърхността пепелища от два реда жилища, разположени успоредно от изток към запад. В едната успоредица се очертаваха 11, а в другата 14 пепелища от жилища. Сред пепелта, която показва, че селището е било унищожено от голям пожар, бяха намерени ръчни мелници, глинени съдове, римски монети и накити. Прави впечатление, че тук не се разкриха останки от покривен материал, каквито изобилствуват в развалините на другите селища от късно- римската епоха. По-бедни следи на късно- римски селища се намират в местностите Мазньова падина-на 6 км източно от Крушовица (по Варненски дол), и около извора Тръпката – на около 4,5 км югоизточно от Крушовица, по посока Кнежки и Крушовски дол. И на двете тези места при оран на повърхността се изразяват парчета от тухли и глинени съдове, бронзови накити и монети, сечени от римските императори през II-IV в.Животът в тези селища е бил преувеличен по време на варварските нашествия на готи, хуни и авари през IV – V век, но липсата на повече материали от тях все още не може да ни даде по- сигурна дата.

  Периодът на варварските нашествия и преселения, за които споменахме по-горе,си остава все още недостатъчно проучен и изяснен за нашите земи. В крайна сметка обаче е ясно едно, че след всички тези събития и разпадането на Римската империя в нашите земи остава значителен брой от старото тракийско население, което вече е говорело вече един варваризиран латински език.Това население се смесва през VI – VII век с дошлите славяни и по-късно на тази трако-славянска основа и идването на прабългарите се създава Българската държава и Българската народност.

  В околностите на Крушовица са известни засега останки от две селища, за които с положителност можем да кажем, че датират от времето на първата Българска държава. Едно от тези селища е било на около 2 км югоизточно от старото село, около извора Стублата, наричан още Червеното кладенче. При копане на тази местност се изравят късове от глинени съдове, работени на грънчарско колело, чиято повърхност е украсена с излъскани линии,които образуват мрежа от ромбове или пък имат за украса врязан вълнообразен орнамент. Тези видове украси са типични за нашите земи от времената на Първата българска държава  или по-точно от IX – X век. На стотина метра южно от Стублата през1957 г. бе разкрита пещ от жилище. Същата имаше диаметър на пода 0,95 м, а около нея намерихме много късове от глинени съдове, украсени по гореописания начин. При бъдещи проучвания тази местност ще ни поднесе не само богат материал за селището, но ще имаме възможност да определим по-точно от кога до кога е траяло неговото съществуване.

  През есента на 1963 г. при оран по склона на 1 км южно от Варна могила, трактористите Станчо Ц. Кьосовски и Йордан П. Вълков разкриха останки от друго раннобългарско селище. Тук се намериха главно късове от глинени съдове от описаните по-горе типове, а също така и долният камък от домашна ръчна мелница, който бе прибран за сбирките на Окръжния музей.

   Развалините на тези раннобългарски селища и намерените в тях предмети показват едно и също време. В нито едно от тях не се разкриха останки от по-късна епоха. Това показва, че те са съществували тук до падане на страната ни под Византийско робство, след което са запустели и населението им е преместило да живее другаде. Интересно ще е ако в бъдеще се разкрият гробищата на тези две раннобългарски селища. В тях биха се намерили повече материали, които ще ни покажат точната дата на тяхното основаване и запустяване, а също така и много неща от бита и обичаите на нашите прадеди.

   Основният въпрос, който интересува жителите на всяко едно село или град, е въпросът от кога съществува селището и кои са първите му основатели. На този въпрос, който занимава Крушовчани, ще се опитаме да отговорим в следните редове.

   Наличието на археологически материали и архивни документи ни дава вече пълно основание да твърдим, че Крушовица е едно от старите села на равнината и неговата история започва още от времето на Втората българска държава ( XII – XIV век).

 Крушовица е съществувала на мястото на сегашното старо село още преди падането на страната  под турско робство и то с името Крушовица, с което е известно и до днес.    

   Първоначално селото е било около чешмата в Старото село. Това се потвърждава от намираните тук глинени съдове, върху които с цветна глеч са рисувани растителни и животински орнаменти, а също и други глинени съдове без такава украса, но характерни за същия период. Освен това Крушовица е известна с днешното си име като в Оряховско във всички турски документи от XV до XIX век. Най-старият турски документ за село Крушовица е от средата на XV век . Преводът на документа гласи:

„Зиамет Рахово. Заим Емри бей. Хас на горния заим:с. Селановци – 16 домакинства и приход 1555 акчета, с. Галиче – 23 домакинства и приход 1360 акчета, с. Проданковица – 11 домакинства и приход 678 акчета/ Проданковица било село в този район, което изчезва към 18 век /, с. Крушовица- 1 домакинство от мюсулмани и 70 домакинства от българи с приход 6337 акчета .

  Вторият по- ранен турски документ, в който се споменава и нашето село Крушовица,  е с дата 1578 г./ Трябва да отбележим, че същият турски документ от средата на XV век сеспоменава и село Крушовица, спадащо към Враца. Това село се е намирало във Врачанския балкан – западно от с. Паволче.   Неговите останки се намират и сега в Балкана над Крушовски извор, а рекичката  от този извор и сега се носи името Крушовичка бара. В края на XVIII век селото запустява и жителите му се разселват из различни села в равнината, а имотът му става собственост на Черепишкия манастир. В посочения документ то е с 13 домакинства и плаща испендже 889 акчета / .Преводът на този турски документ е следният:

   „Извлечения от регистрите за феодалните владения в Маджарско и останалите в Европейска Турция…

            1 Октомври 1578 година

   Нахия ( административна единица от няколко села ) Рахово, лива (окръг) Никопол. За същата година е даден тимар с повече от 999 акчета на владетеля Хасан в село Крушовица, от което село той получава 1500 акчета / Преводът на всички турски документи, отнасящи се за с. Крушовица, направи ст. н. с. Руси Стойков, комуто изказвам нашата най-сърдечна благодарност /.

   Освен различните видове данъци по време на турското робство с. Крушовица е давало и всяка година по един човек, който е работил като гребец по турския флот от Оряхово до Исакча. От един турски документ с дата 1673 година научаваме, че с. Крушовица е взет като гребец ( джарахур, бурлак ) жителят на селото Неделчо, син на Велчо. Тези гребци са били третирани като роби. Те са движели турските кораби с гребла по течението на реката надолу, но на връщане, срещу течението те са вървели пешком все по брега и са теглили кораба с въжета на рамо. Този непосилен труд е бил причина мнозина от гребците да оставят костите си по трудния път от Исакча до Оряхово.

   Последователното срещане на с. Крушовица в турските архиви по време на робството показва, че действително селото е съществувало на това си място и със същото име още преди завладяването ни от турците и че то не се е местило от тук и през периода XV – XVIII век.

   По време на робството турските големци са били собственици на най-хубавите земи в землището на Крушовица. Това се вижда и от тономията на селото: Турски дол, Совата, Моллова геран и Моллова шумак. В последните десетилетия на робството Ореховският турчин Молла Мехмед е владеел 6000 дка имоти в м. Моллова геран. След освобождението този имот остава държавна собственост, но скоро бива закупен на безценица от буржоазните народни представители Йордан Йонов от гр. Оряхово и Нено Станев от с. Тлачене, които сетне препродават имота с голяма печалба на крушовчани и букьовчани. Земята в м. Ливагето е била наследствена собственост на Ореховските турци Исмаил и Улови Мехмедови, които не се изселват и след Освобождението и остават собственици на имота до 1947 г. В годините на турското иго Ореховския турчин Генч ага е владеел хиляди декари земя в м. Биволарката, в Долното ливаге и Кънчовата могила, та чак до м. Косаня в района на с. Селановци. Турската администрация е била собственик и на водениците в околностите на Крушовица, от които е получавала значителен доход. Така владение на турчина Ибиш е била Ибишовата воденица – след Освобождението продадена от ореховска туркиня на Бояджиите от селановци, които я препродават на Поповци. Турска е била и т. н. Бурванска воденица до м. Чуката, закупена след Освобождението от борованченина К. Гергов (сега тази воденица е разрушена, но вадището и още личи). Собственост на ореховски турци е била и Чолашката воденица в м. Стублата ( разрушена в края на миналия век ). Заедно с водениците турците са владеели около тях и стотици декари най-хубава земя от ниви, ливади и гори. Освен от турските заими и бейове крушовчани са били ограбвани и притеснявани и от местните чорбаджии. Такъв е бил чорбаджи Датко Крушовски – богат  джелебчия и доверен на турската власт. Неговите имоти са били в м. Датков лъг.

   Поради своеволията на турските управници, изстъпленията на кърджалиите и зачестилите чумни епидемии в края на 18-тия век населението на Крушовица значително намалява. Стотици мъже, жени и деца умрели от страшната чума. Те били погребани в м. Бреста, при Орловото дърво. Надгробните им камъни стояха доскоро на това  място. Десетина Крушовски родове забягнали в Румъния. Някои от тях останали там завинаги, а други скоро се завърнали. Такъв е случаят с фамилията Власите. Те престояли във Влашко десетилетия, след което родоначалникът им Пано се върнал в Крушовица, поради соето им оставил прякора Власите. Други от крушовските родове забягнали към планината. Така е станало с Лачовци, които по-късно отново се връщат.

   В края на 18 век ореховски турци искали да отвлекат насила една хубава мома от рода Евановци. Нейните храбри братя избили турските похитители и поради страх от преследване, цялата фамилия се изселва в с. Осиково, Врачанско. В самото начало на 19 век от Крушовица се изселили в с. Бутан следните родове: Хубавешковци, Найденовци, Василовци и Пелкинци, Дачовци и Миловци (Гунчовци ). Така в началото на 19 век в Крушовица останали само двайсетина фамилии. От тях се помнят следните: Бельовци (Кьосовци); Велчовци (Вратиняците , Горанчовци и Петроевци ), Власите (за които става дума по-горе); Гайдарците; Лачовци (Ганчовци, Фильовци, Вековци, Гановци, Ценкуловци и Щръбяците); Теловци (Лукановци, Пръцовци, Бубреците и Мульовци );Драганешовци(Геровци); Дундини (старият им прякор е Сикулийте); Железковци; Ирчовци (Йоновци); Миовци (у тях е доведен дядо Томо от Враца, който дава начало на фамилията Томовци); Митовци (Дилановци, Савчовци и Дураците). По време на Руско-турската война от 1828 г. руските войски, начело с ген. Хейсмар, на път от Оряхово за Враца, отседнали на почивка в м. Ордиата – западно от Крушовица. Когато след подписване на Одринския мир руските войски се оттеглили зад Дунава, заедно с тях се изселва от Крушовица и рода Митовци. Те жевели десетина години в Молдавия, след което се върнали обратно в родното си село. И последният стар Крушовски род са Пешунете. Към 30-те години на 19 век положението в Ореховския край относително се стабилизирало и в Крушовица започнали да идват и се установяват преселници от разни места. Когато идват първите пришелци, те заварили селото с 14 къщи, които били групирани в центъра на старото село, около мястото на сегашната църква. Едни от първите пришълци в Крушовица са Аголете (Литанковци и Добрешковци). Те водят потеклото си от с.Койнаре, но от там в края на 18 век забегнали в Румъния, а после се връщат и заселват в Крушовица. След тях в Крушовица идват Шишковци (Дзупелете и Тутунярете) – от с. Джурилово (дн.Нивянин), Папураците (Найденовци)- от с. Попица и Торбешковци – от Бяла Слатина. Тези три фамилии избягват от родните си села поради влошени отношения с помашките колонисти. По същото време от с. Габаре идват Видинци (Рабровци, Пешуновци, Карчовци и Ченьовци); от изчезналото в края на 18 век с. Крушовица във Врачанския балкан се изселват Джанкинци (Манджолете, Спахийте, Янкуловци и Чукорланете ) – те живеят няколко десетилетия в гр. Оряхово, след което се установяват завинаги тук; от с. Голямо пещене идват Стояновци (Тачовци ), Шарените (Начовци или Каравласците ), Гуцовци и Зверовци. След тях в Крушовица се установяват придошлите от с. Горно Пещене: Илиевци (Коритарете, които са едно с Титрийте в с. Букьовци ), Въловци, Пекинците (наречени още Бурванците, тъй като най-напред се изселват в Борован ) и Пешлеете (Бабушковци), които са от един род с Пешлеете, изселени също от Горно Пещене в Борован и Търнава. Към средата на XIX век в с. Селановци идват Нечовци (които са от селановски род Сакаджийте ) и Бояджийте, а от с. Галиче се преселват тук Цоновци (които са от галишкия род Геновци – и в двата рода днес преобладават личните имена Цоно и Гено, Кънчовци  (Станкуловци, Йочинци, Динколовци, Медарете и Дурчовци, които са от галишкия род Динколовци, наричани в Галиче сега Бодилянците). По същото време от с. Калугерово – Ботевградско идват Дачковци (Станьовци и Миковци, които са от калугеровския род Мазньовци, а от същия род е и крушовската фамилия Враняченете, които се изселват напред в с. Враняк, а по-късно се установяват в Крушовица) и Съйковци. Все около средата на миналия век в Крушовица идват от разни места фамилийте: Панчовци (Босите и Муарете) – от с. Махалата, Плевенско; Циковци – от с. Кунино чрез с. Бутан;

Чулаците – от с. Бързина (от рода със същото име ); Цаконченете – от с.Цаканица; Поповци (наследници на поп Минко Цалов) – от с. Камено поле, рода Цаловци; Семсовци – от с. Лехчево, Михайловградско. Знае се, че Семковци са бягали от Лехчево в Румъния, а от там се връщат и заселват в с. Букьовци, където са известни също с името Семковци. От тях Семко Тонев взема за жена крушовченка от рода Велчовци и по имота и се заселва в с. Крушовица. Същият Семко Тонев е убит през 1862 г. в Крушовица от татарски разбойници.

   В първите години след Освобождението в Крушовица идват Конярете – от с. Оходен, Баниченете – от с. Баница, Чиренците – от с. Чирен, Денковци, Кременченете и Иван Данов от с. Долна Кремена. Не можахме да установим от къде са дошли Болгурете (Смучарете и Перделийте ) и Панчовци (Мотофишете ).

   Така към средата на миналия век населението на Крушовица бързо нараства и в 1860 г. тук има вече 90 къщи / Изказвам благодарност на Крушовчаните: Мито Бабушков роден през 1863г. и учил първо отделение при Иван В. Басмаджиев, Петър Каменов Бакров роден 1873г., Никола Великов Лачов роден 1884г. и Найден Цв. Станкулов, които през 1956 – 1958 г. ми оказаха помощ при събиране на сведения за фамилиите и топонимията на Крушовица/.

   След Кримската война (1853 – 1856 г.) на изток от Крушовица в м. Стублата, била основана колонията Татар Крушовица с преселници татари от п – в Крим. Тези неканени гости са донесли на българското население в Крушовица много нещастия, убийства, пладнешки обири и палежи. Унгарския художник и пътешественик Феликс Каниц посетил тези места пред 1871 г., пише така : „…за да опозная долното течение на река Скът аз завих на запад към с. Крушовица, преминах силната колония Татар Крушовица, брояща 120 души и късно вечерта достигнах едноименното българско село Крушовица. От всички страни се чуваше мученето на кравите – прибиращите се от паша, грамадни стада вдигаха облаци прах…”

   Колонистите от Татар Крушовица, както и всички останали татарски и черкезки заселници около селата Алтимир, Галиче, Липница, както и чисто черкезките села Бързенски черкези ( при дн. Ботево ), Галово Татарлар, Меджидия Татарлар, Махмудия Татарлар, Гладно поле и Бърдар геран татар, са се изселили без остатък още през октомври 1877 г., когато тук се появили руските освободителни войски. Трябва да поясним, че тези татарски и черкезки колонии били основани от турската власт, както в близост със съществуващите вече села, така и върху землищата на изчезналите през XV- XVIII век български села в този край като Проданковица, Голяма лъка, Рупче, Бърдар геран. След изселването на татарите и черкезите в Мала Азия на същите тези землища след Освобождението, с население придошло откъм Балкана, били създадени чисто българските села Ботево, Крива бара и Галово, а с българи, чехи, и немци от Банат се образуват селата Войводово, Радойково и Бърдарски геран.

   От средата на миналия век Крушовица бързо нараства числено и става едно от големите села в този край. Голяма част от заселените тук пришълци от будните предбалкански и балкански села. В същото време тук функционира училище, ръководено от патриотично настроени учители. Затова, когато през есента на 1875 г. в Крушовица идва революционерът Лукан Галишки тук е имало назрели условия за създаване на местна ревюционна организация. В домът на Минчо Цалов бил учреден местен таен революционен комитет, той заклел съзаклятниците си пред кама, револвер и евангелие. С прости, но пламенни думи Лукан Галишки разказал за целите и задачите на комитетите и общата борба за освобождението на отечеството от петвековния поробител. В крушовския комитет влизали поп Минко Цалов – председател  и

членове: Петко Начов Рабров, Велико Лачов, Петко Семков, Нино Петков Шишковски,  Начо Мирков, Пенко Мирков, Томо Кръстев, Иван Вълов и Томо Вълчев (пръв Кмет след Освобождението). Комитетските дейци започват подготовка за въстание. Те събират пари за оръжие, обучават се да стрелят, пеят революционни песни. Лукан Галишки е бил пряката връзка на комитета с Оряхово и Враца, но поради неизбухване на въстание в III – ти Врачански революционен окръг и комитетът в Крушовица не развива особена дейност. Единствен Минчо Цалов, като научил за преминаването на Ботевата чета при Козлодуй, натоварил една кола с хранителни припаси и потеглил към Балкана, но при с. Борован той бил срещнат от потерите на Узун Ариф. Тогава попът си съблякъл расото и започнал да си прескача калимявката. Турците го сметнали за луд и не му проверили колата .

   През октомври 1877 г. руските и румънските освободителни войски започват боевете за освобождението на Оряховския край. След единадесет часово кръвопролитно сражение на 8 ноември 1877 г турските войски отстъпили Оряхово. На 7 ноември се води и ожесточената битка с турските войски при моста до с. Хърлец. По това време на тези паметни събития се включват в борбата и стотици юначни българи от този край. Това са предимно членове на местните революционни комитети. Така в Оряховско били образувани два въоръжени доброволчески конни отряда, които не само били на разположение на освободителните войски, но излизали и в открити сражения с редовната турска войска и с нейните патрули. В един от тези доброволчески отряди са влизали учителят Петър Ив. Крачунов от с. Търнава и Лило Беликов от с. Борован. В турска телеграма на Оряховския каймакам Саиб до мютесарифа във Видин се казва следното за този отряд: „…черкезите от Раховската каза напълно се изтеглили с отвлечения от тях добитък по посока на Орхане. Изпратените по дирите им жандармеристи са минали край село Пещене, пред тях се появили 50 – 60 конници. Последните открили огън, без да бъдат дадени жертви. Жандармеристите веднага се отдалечили. Сред групата неприятелски конници са били познати само лицата на Лило от с. Борован, даскълът от с. Търнава и още 30 въоръжени българи, имената на които не се знаят….”. Телеграмата е с дата 27 Октомври 1877 г.

   Вторият доброволчески отряд е бил сформиран в с. Крушовица. Неговото ядро са били членовете на местния революционен комитет, начело с поп Минко Цалов. Освен тях в отряда са влизали Иванчо Съйнов от Бяла Слатина и членовете на местните революционни комитети в Галиче, Липница, Гложене и Оряхово. Ето какво се говори за този отряд в една друга турска телеграма с дата 29 Октомври 1877 г.: „…жандармеристът Мехмед и такъмът Сюлейман били нападнати от неприятеля в с. Букьовци. Мехмед бил пленен и вързан, а Сюлейман успял да избяга. Неприятелите го преследвали до Гложене. Тук преследвачите се натъкнали на 16 конници черкези, под командата на Джак Тимур бей, които започнали битка с неприятеля и освободили Мехмед. Неприятелят избягал в Крушовица, но от него били отнети един ездови кон, ранен в краката и една кобила. Между неприятелските войници са били разпознати жителя на Бяла Слатина Иванчо и още един българин от Рахово и двамата въоръжени….”

   Както се вижда от самите турски извори, а също така и сведенията събрани от нас, тези два въоръжени отряда са дали значителен принос в борбата за освобождението на края ни от турско иго. Заедно с освобождението на Оряхово и Враца през Октомври и Ноември на 1877 г. са били освободени и всички села на окръга. Село Крушовица е освободено на 31 Октомври 1877 г. Това се потвърждава и от една турска телеграма с дата 1 ноември 1877г.: „…през вчерашния ден неприятелят (т.е: освободителните войски ) пристигна в Крушовица с 2 оръдия и около 600 конници…”. В друга телеграма на оряховския каймакамин до видинското мютесарифство с дата 3 ноември 1877 г. се казва дословно : „ С предишната си телеграма бях Ви известил, че неприятелят е влязъл в Крушовица с 2 оръдия и около 600 конника. Същият обаче, без да престоява в Крушовица се установил и където се намира понастоящем. Горното донасям въз основа на току – що  получени сведения…”

   Така с. Крушовица бива освободено от петвековното турско иго и започва нов живот и с нови събития се изпълват страниците на неговата най- нова история.

   Засега все още липсват точни данни и документи от които бихме установили годината в която е открито първото училище в Крушовица. В известни извори се споменават само годините през които е било възстановено учебното дело след няколкогодишно прекъсване или пък се дава годината в която е била построена първата училищна сграда, но по всичко изглежда, че още в първата половина на 19 век крушовчани са имали училище и учители, но учебното дело е било прекъсвано няколко пъти поради липса на учители, поради Кримската война и по разни други причини.

   Знае се, че след няколкогодишно прекъсване училището в Крушовица е било открито наново през 1850 г. от поп Сандо, родом от Сърбеница (дн. Софрониево). Един от учениците на поп Сандо е бил Велико Лачов- роден през 1840 г. и починал на 107-годишна възраст през 1947 г.. След поп Сандо учебното дело отново било прекъснато за няколко години и към 1858 г.за учител идва Васил Милев Джулев от с. Камено поле, възпитаник на даскал Йото Каменополски. През 1862 г. учител в Крушовица става Минко Цалов Вълков. Той е роден през 1828г. в с. Камено поле в рода Цаловци. Завършил е килийното училище в манастира до с. Долна Бешовица. Първоначално е учителствувал в Кнежа, а сетне в с. Остров (1857г. ). Един от неговите ученици в Крушовица е бил Христо Цаконски. Минко Цалов е преподавал по килийната метода. Той учителствува в Крушовица само една година, след което се закопва тук до края на живота си. Минчо Цалов е една богато надарена личност от нашата предосвобожденска епоха. Той е бил човек природноинтелигентен и с буен темперамент, добър работник на полето и борец за народна свобода, баща на осем добри деца и не съвсем примерен служител на бога, поради което до края на живота си е бил винаги в немилост пред църковното началство.

   През 1863 г. учител в Крушовица стои само за една година Вътко Пресолски от с. Цаконица. След него в 1864 г. учител става Иван Петков Мечката. Той е роден в с. Вировско в рода Черешарците. Учил се в килийното училище при Бачковския манастир, където баща му го изпраща за калугер. Иван Мечката не става калугер, а се завръща в родното си село. Поради влошени отношения с турските управници той, заедно с баща си и чичо си Ценкул били принудени да избягат в Румъния. От там се завръщат през 1863 г., като чичо му Цункул се заселва в с. Гложене (рода Ценкуловци ), а Иван с баща си се установява в Крушовица, където на следната година става учител. Той успява да организира крушовчани, които през същата година на обществени начала построяват първата училищна сграда в селото. След няколко годишно учителствуване Иван Мечката напуска просветното поприще и се отдава на търговия. Негови ученици са били : Камен Семков – загинал в Сръбско българската война през 1885 г. и Митраки Николчов от с. Липница.

   След Иван Петков в Крушовица става учител Никола Станев (Станьовчето )от гр. Враца. Този Млад, енергичен и по-образован учител дава светска насока на образованието, въвежда взаимно-учителските методи и разделя учениците на отделения. Негов ученик е бил Найден поп Минков – роден в 1862 г..  През 1872 г. в Крушовица става учител Иван В. Босманджеев, роден също в гр. Враца. Той е обучавал 35 момчета, които са били вече разделени в I, II, III – то отделение. Известни  негови ученици са : Христо Бацков, Васил Стоянов, Йончо Николов и Митко Младенкин. По време на Освобождението учител е бил Тодор Томов от гр.Берковица.

   В землището на с. Крушовица има много и разнообразни местности, които носят различни наименования. Те от своя страна говорят както за старинността на селото, така и за непрекъснатия живот тук в продължение на много векове. Местните имена също така са богат суров материал за изследване на говора и неговите диалектни особености. В по-ново време от старинните наименования на местностите вече се забравят. Ние се постарахме да съберем наименованията от землището на с. Крушовица, които предлагаме в следния ред:

Названия на води:

Езерото – силен сладководен извор

Бъзовичкото езеро – голям сладководен извор в м. Бъзович. Над него има останки от римско селище. Сега – язовирче

Стублата – голям сладководен извор, който някова е имал гърло от стебло на дебело дърво.

Герана ( Геранъя, Босовиъ Геран, Гайдарскиъ Геран ) – дълбок, зидан с камъни кладенец

Тръпката ( Тръкътъ ) – малко изворче, кладенче в мочурлива в тръпчеста местност.

Барата (Барътъ )- наименование на река Скът, която тече през селото.

Названия във връзка с имена на растения

Бъзович – сух дол, северният склон на който е обрасъл с бъз, бъзе.

Бреста – малка височинка до левия бряг на река Скът, където по-рано е имало голямо дърво Брест.

Брестовете – местност до селото, където в миналото е имало киткаэ от няколко големи бреста , брестове.

Бодиля – равна местност, обрасла с тръне, бодил.

Божурова падина – малка падина в която расте полското цвете божур.

Горуните – склон по който са расли дъбови дървета.

Зарзалията – равна местност, където е имало по-рано плодно дърво зарзалия, кайсия.

Крушата – ниви,работна земя, където е имало плодно дърво, круша.

Липов дол – дол в който са расли липи, сега изсечени.

Смрадликата – склон по който расте храста смрадлика.

Салкъмите – имало е салкъмови дървета, сега са изсечени.

Тръстеника – ниска мочурлива падинка до р.Скът в която по-рано е растяла тръстика.

Храстова падина – падина обрасла с храсталак, храсти, раст.

Названия, отразяващи характерни особености на местността:

 

Шумака ( Кацанова и Батова шумак ) – ниски дъбови храсти.

Върха (Връа над старото село) – височина, склон, връх.

Варна могила – тракийска надгробна могила.

Варненски дол – дол който върви от Варна могила на запад.

Липнишки дол – дол който върви по посока на с. Липница.

Герена – край р. Скът до селото, равна площ от речен нанос, която често се залива от водата и при суша се напуква.

Мазньова падина – падина в м. Варненски дол.

Бъзовишки припек – склон, обърнат на юг към слънцето.

Пръдливица – равна местност с плитка подпочвена вода, мочурлива, тръпчеста.

Кръньовеца – малък дол, прек на Варненски дол,прекъснат, прекърнен дол.

Златията – равнина с плодородна почва.

Мъртвината – сенчест склон, обърнат на север, неогряван от слънцето.

Криволя /Ганов кривол / –до селото завой на р. Скът.

Пешчанеца – склон с пясъчлива почва.

Равнището – равна площ, ниви.

Лавицата – стъпаловидно нагънат склон.

Расохата – падина, раздвоена като соха,расоха.

Кутеля – до селото малка падинка,закръглена като кутел.

Гамляка – малка падина, гамка.

Гладен припек – склон, обърнат към слънцето с неплодородна почва.

Лъга – лъка край р. Скът, обрасла е била с гора.

Преслапа – височина с малка седловина.

Ушите – пресечен склон през който минава път.

Чуката – камениста височина върху която има отломки от праисторическо селище, нарича се  още Бурванска могила.

Шировица – широка лъка до р. Скът.

Широки дол – широк дол.

Названия според използуването на местността:

Биволарката – равна площ използвана за паша на биволи.

Бостаните – по рано тук са били бостани.

Говедарника – тук е летувал едрия рогат добитък, говедата на селото.

Градините – до селото зеленчукови градини.

Караджинеца – място на стара воденица, караджейка.

Ливадето – ливади, ниви.

Напоя – бързей на р. Скът използван за поене на добитък.

Пчелиня – тук е имало кошерища с пчели.

Старите лозя – място на старите лозя на селото.

Совата – високо поле използвано за паша.

Ордията – равно място където е събиран добитъкът.

Целината – по-рано е била ливада и пасище, а след разораването се нарича целина.

 

Названия на посоки:

Горно поле – поле равна площ, ниви.

Горното ливаде – ливади равна площ, ниви.

Долното ливаде – в обратна посока на Горното.

Галишки път – стар земен път,който води за с. Галиче.

Липнишки път – стар земен път, който води за с. Липница.

Кнежки дол – дол с посока към гр. Кнежа.

Под Камъка – ниска равна местност под м. Камъка.

Сърбенишки път – стар земен път, сега асфалтирано шосе, който отвежда за с. Софрониево (до 1936 г. наричано с. Сърбеница ).

 

Посевни названия:

Балтова падина – падини с ниви, била е собственост на Балто.

Батова шумак – гора, била собственост на Бато.

Балин дол – дол с ниви, притежаван по- рано от Бала.

Босов геран и Босов припек – ниви на южен склон, сред тях изкопан геран, по-рано собственост на Босо.

Батова могила – тракийска надгробна могила сред вивите на Бато.

Велчова падина – падина с ниви, притежавани по- рано от Велчо.

Влашката падина и Влашката мъртвина – стари владения на жителите от село Софрониево.

Гайдарски геран – ниви с геран на фамилията Гайдарците.

Ганова кривол – до селото край река Скът, било владение на Гано.

Диланова падина – падина с ниви на рода Дилановци.

Даткова падина и Датков лъг – владения на чорбаджи Датко.

Илиева падина – ниви на рода Илиевци.

Митова падина – падина с ниви на рода Митовци.

Моллова геран и Моллова шумак – ниви и ливади своени през турско от турчина Молла Мехмед.

Ненкова брест – ниви сред които е растял голям брест собственост на Ненко.

Смучарски припек – имоти на рода Смучарците.

Турски дол – имоти своени от турци.

Фильова падина – ниви и ливади своени от Фильо.

Циковското – имоти на рода Циковци.

Чолашки расои – раздол с ниви своени от рода Чолаците.

 

Названия във връзка със събития или предания:

Калугерица – според едно местно предание в Манастира до с. Галиче е имало калугерка от Крушовица. През една люта зима тя тръгнала за Крушовица да се види с домашните си и на това място замръзнала.

Момин дол – според преданието една безстрашна мома се обзаложила пред ергените на седянка, че ще дойде посред нощ и ще си забоде хурката в земята. Дошла, но като забождала хурката, пробола си сукмана и като се изправила,уплашила се и умряла.

Новите места – били са пасища , а след 1920 г. са разорани.

Crouchovitza

 

Bogdan Nikilov

(resume)

 

       Crouchovitza, district de Vratza, c’est un de grands villages dans la plaine de Danube.Les environs de Crouchovitza ont ete habites des temps antiques. Dans la colline, nommee  ”Zchoucata” a sud-ouets du villade des restes d’un emplacement reconforte sont restes bien conserves. Ce village a ete existe a la fin de l’epoque eneolithique. La on a decouvert une habitione de fondement rectangulaire dans laguelle on a trouve des vesselles d’argile et deux statuettes des animaux qui avaient eu leur valeur de culte (vair fig. 2. et fig. 3).

      Les envirvns de Crouchovitza ont ete habites des thraces pendant l’ere de bronze et l’ere de fer en temoinage de quoi ce sont les restes de certains villages et necropolis. Dans la derniere periode de l’ere de fer les thraces de ces emplacements environant Crouchovitza  ont eu des relations economiques avec l’Elat des Macedoniens et la Republique Romaine. En prevue de cela ce sont les deux tresors de monnaise d’argent de rois macedoins – le roi Philippe II et Alexandre le Grand. (f. 7) et celui de la Republique Romaine (f. 8).

     Pendant la domrnation romaine aux Balkans dans les environs de Crouchovitza quatre emplacements thraces-romains avient existe pendant les temps divers. Dans l’emplacement thrace-romain pres de la source Bazovitch on a fait une trouvaille de 1000 monnaies battues pendant la regne de l’imperateur Valentinien I (367-375).

      A proximite de Crouchovitza on connait a deux endroits des ruines des villages qui ont ete existes pendant le Premier Elat Bulgare (VII-XI s.) on a decouvert des fours, de la ceramique et des moulins a main du ménage.

     Crouchovitza, le village de nos jours, a sa naissance depuis le Deuxieme Elat Bulgare(XII – XIV).Il est connu des lors avec son nom actuel Crouchovitza. Le nom provident de celui de l’arebre fruitier “croucha”(poire). Le village est bien connu aussi dans beaucoup d’archives torques de XV a XIX siecles.                             

МОЕТО       СЕЛО


Обичам  много, моето село

за мене,то е най-добро

със неговите чудни красоти,

и  хората работни и добри.

                              Край него, Скъта кротко си тече,

                                   а в средата ОДЗ се белее.

                                   с нови къщи, с лъскави коли,

                                   живот тук се промени

                                  е вярно е,не раждат се деца,

                                  но всяко нещо има си цена.

 

Младите да си дойдат у дома,

а не, пръснати да са по света.

Тогава, тук ще стане рай -

пред всяка къща дечко ще играй!


 РУСАЛКА   ВЪЛЧЕВА

                                                                                          с. КРУШОВИЦА

 

Химн на  село Крушовица

 

 

                                                                

  1. 1.     Моето родно село е мечта.

Край брега на тихата река

 

Припев: Скътано край Скъта аз зная

                И за него си мечтая

                Крушовица мила и добра.

 

  1. 2.     Скъпи ми са всички руини

С времето дошли до наши дни.

 

Припев: …….

 

  1. 3.     Тук са моите приятели добри,

Всичките със хубави жени.

 

Припев: Аз завършвам моята песен

                и в сън мечтан унесен.

 

  1. 4.     Спомен скъп оставам аз за Вас.

Винаги бъдете мили.

Никога не прегрешили.

Здраве, радост Бог да Ви дари!

За вечни времена!

 

 

 

 

 

                                                                  Текст: Петко Николов Брестенски

                                                                   Музика:Начко Петков Илиев

 

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: