За нас

„Да достигне човек пълно независим живот и да бъде достоен да носи име човек, трябва му първо и първо образование, твърда воля и здрав ум, за да може да разбере по кой път да върви. Само тоя народ може да бъде роб другиму, който стои по-ниско с образованието си от своя Господин” – е казаното в далечни времена от революционера Любен Каравелов.
Пълно независим живот, желания и ентусиазъм за по-нататъшно развитие и усъвършенстване. С такъв ентусиазъм пътят на читалището започва през далечната 1889 г. В селото ни пристига учител Дечо Петров от с. Бяла Черква. Негова снимка не е достигнала до нас, но будния му дух минава през годините. По негово предложение с подкрепата на по-будни крушовчани се основава читалище в схлупената „сградичка“ на училището в което преподава близо до църквата. Наричат новото читалище „Зора“. За председател е избран Никола Христов Попов, а устава е пренесен от родното село на даскал Дечо. Работата започва с организирането на вечеринки и изнасянето на пиеси.
Живота на младите хора преминава през песните, танците, театъра. Стремежа на новата българска държава да достигне европейските страни, я кара да създава нови прогресивни закони свързани с наука. Много българи обръщат поглед към истинска просветна дейност. Сами купуват и даряват книги за общо ползване.
С настъпването на световните събития в началото на ХХ в, в които е въвлечена и България, преминава през три войни останали в историята за национално обединение, читалищната дейност замира. Борбата е за оцеляване, изгубените близки на фронта са засегнали почти всеки дом.
Минават няколко години – България започва да се възправя. Съживление има навсякъде. Хората се оглеждат и разбират, че трябва да се продължи.
През1924 г. от 21 младежа читалището е възобновено и може би новото му име е символ – „Просвета“. За председател е избран новия държавен участъков фелдшер – родом от възрожденският град Самоков, секретар е крушовският учител Минко Минков. Създаден е устав съобразен с новите изисквания, препоръчани от Министерството на Народната просвета“. Направени са постъпления пред Управителния съвет на Читалищния съюз в България за приемането му за член.
Липсата на сграда не е пречка. Настоятелството наема помещения срещу заплащане, където гостоприемно ги приемат за репетиции, срещи, вечеринки, представления. При основаването на читалището, комисията по Трудово земеделския съюз му дарява 30 дка земя, но тя е трудна за обработка и има малък наем, за това се обработва на изполица. “ Читалището има понастоящем 1 шкаф, 4 маси, 7 пейки, 3 лампи, 1 звънец и 1 тесла“. Но живота тук започва със „самообразоване и културно издигане“. Населението е бедно и едва свързва двата края – малко са „пожертвованията“. Трудно върви снабдяването с книги и списания – разполага едва с 50, но въпреки всичко в доклада за 1925 г. четем: „Приход: от членски внос, от вечеринки, от волни пожертвования. Разход: набавяне на инвентар, за абонамент за вестници и списания“. През следващата година четем от протокола „… доставени даром 68 книги от Народната просвета и 84 от Окръжен читалищен съюз“ и първият шкаф с литература скоро вече е факт. Така се поставя началото на библиотеката. Изнасят се сказки, реферати. За талантливите крушовчани театърът е предизвикателство. Играят се първата пиеса „Руска“ по Иван Вазов следват: „Бащин завет“, „Когато самодива залюби“, „Ординарци“ , „Женска вярност“, „Боряна“ . Участници са Никола Попов, Петко Янкулов, Коста Тодоров, Игнат Спасов. По това време е било немислимо да играят жени за това и женските роли са изпълнявани от мъже. Успехите са различни, но в едно е важно– играят от името на читалището и получените средства са за неговото финансово подпомагане.
Сменят се празниците с делниците. Дългите зимни вечер, събират младите хора на забава, представление, вечеринка. Дори се избира „ увеселителна комисия“ за подбор на лица, които да четат реферати по различни теми.
Като председатели се сменят: Васил Гюров, Пенко Вътков, Петко Тошков.
След 9 септември 1944 г. времето дава своето отражение, цитирам историческа справка от Денчо Андреев „Крепост на политиката на БКП“, но то има и положителни страни.Тук е закупен първия радиоапарат,( телевизията по това време все още я няма), привлечени са много младежи. Усилено се изнасят театрални представления – по 6 на сезон при „ трудни условия в стария салон на училището“. Интересно е, че 50% от дохода на музиката от забавите и от представленията на учителите са в помощ на читалището.
На 19.12.1957 г. е докарана кино машина .За кинооператор се обучава младата крушовска снаха Емилия Ангелова и посреща много любители на киното.
През пролетта на 1959 г. жителите на Крушовица решили със собствени сили и с помощ от ТКЗС да построят голяма и красива сграда за читалище. Цялото село се включило кой с каквото може – едни правели тухли, други зидали трети носели … Работата кипяла и за три години настоящата сграда застанала като гиздава мома в центъра на селото. Председател на настоятелството по това време бил Йото Цветков, председател на съвета Велико Цеков. Като дар била изрисувана сцената от Сава Събев.
Всичко е красиво. Красива е и Симеонка Параскевова завършила институт „за културно- просветни кадри“, която подготвя смесена трупа с изяви на общинско и окръжно ниво.
Следващите години като председатели на читалището се сменят Истинският Човек – Денчо Андреев, Ангел Димитров, Дачко Генчов, Огнян Василев, Ангел Тошков.
Към читалището успешно функционират духова музика от „мераклии“, но „самоуки“ музиканти. В селото е основана духовата музика с ръководител ученика на Дико Илиев – Нено Димитров от гр. Оряхово, театрална група и танцов състав под ръководството на Симеонка Параскевова, куклен театър с ръководител учителя Цветан Алексиев.
1986 година духовата музика и танцовия състав са с нови ръководители – Петко Гушански и Цветана Илиева. Танцьорите правят много успешни представяния, духовия състав пък получава златна значка през 1987 г. в Оряхово. Децата на Крушовица са привлечени от българските народни танци и леля Цеца поема и тях, съпровожда им народен оркестър с ръководител Начко Илиев.
Сформирана е и женска певческа група с ръководител Величка Декова, за политически песни с ръководител Мария Воргова, театрална трупа с Мара Великова- секретар на читалището и библиотекар. Кръжока по приложно изкуство ръководен от Николина Георгиева, който за работата си получава множество грамоти и награди. Отбелязвани са всички християнски и официални празници,традиционният събор на селото с песни, танци и веселие, а то ти все хубаво и ти се иска да не свършва.
Самодейците – какво ли би било без тях. Най – незабравими и до днес си остават семейство Нада и Йордан Бенови, Пешка Савчева, Петко Брестенски, Емилия Ангелова, Неца Ангелова, Ваня Харалампиева, Тони Петров, Маргарита Цекова, Пенка Хирчева, учителските колективи при ОУ“Христо Ботев“ и ОДЗ „Здравец“ Крушовица.
Песента „Крушовица – мила и добра“ се превръща в химн на селото ни. Вече повече от 10 години звучи песента на всеки празник, като вълнува всеки роден в Крушовица, създадена от Петко Брестенски.
Трудностите на преходния период не подминаха и крушовчани, но както казва народа „ по – лесно се срещат трудностите с песен“ и „песен и за добро и за лошо“, живота в селото не замря, не замря и читалището. Обновената читалищна сграда отново е гиздавата мома, но вече с нова премяна – PVC дограма, красиви пердета, подновена сцена, ново оборудване за библиотеката и за Малкия салон.
Гиздава ни е тя момата, гиздава и наперена вече 110 години.


В библиотеката на читалището можете да намерите българска литература, чужда литература, романи, разкази, биографии, патеписи, исторически романи, детска литература, литература за ученици, поезия, проза.

Библиотеката работи по проект Глобални библиотеки.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: